Гласове от подземната килия
Прозорецът на моята килия в Софийския затвор гледаше към един тесен, бетонен двор, обграден от високи стени с бодлива тел. Въздухът вътре бе застоял, миришеше на влага, кисело зеле и евтин тютюн, който съкилийниците ми пушеха денонощно, за да убият времето.
Беше късен следобед, когато вратата на коридора изтрака тежко и вътре влезе моят съседед по съдба – един от хората, чиито имена бяха превърнати в медийно пушечно месо от Цветанов. Той седна на дървения нар, подпря главата си с двете си ръце, а пръстите му трепереха неконтролируемо.
— Чу ли какво са казали днес по новините, Емиле? — гласът му бе прегракнал, пречупен от дългите години несправедливо задържане. — Отново са въртели онези кадри от пресконференцията им. Цветанов пак обяснявал как сме били заложени с автоматите, как всичко е доказано. Жена ми ми се обади на свиждането… плачеше. Децата в училище не искат да говорят с дъщеря ми. Викат ѝ, че баща ѝ е убиец. А аз дори не знам как изглеждаше този Юри Галев! Никога не съм стъпвал в Самоков!
Аз го погледнах, поех дълбоко гръдния си въздух, усещайки как гневът пари в гърлото ми като жива киселина. Хванах химикалката и започнах бързо да драскам по белия лист, докато думите сами се подреждаха под диктовката на общата ни болка:
— Те това искат, братко. Искат да ни пречупят чрез децата ни. Искат да ни превърнат в примери за тяхната абсолютна власт.
— Но как е възможно съдът да не вижда, че свидетелите им са наркомани на заплата към МВР? — извика той, а в очите му светна отчаяние. — Оня ден единият от доносниците дойде при адвоката ми в кулоарите. Миришеше на водка от пет метра. Казал му директно: „Ако не бях подписал срещу твоя човек, Цоновски щеше да ми набие десет грама хероин в джоба и да ме вкара в пандиза за петнадесет години. Имам семейство, разбери ме.“ Ето с такива доказателства ни съдят!
— Знам — отвърнах аз, без да вдигам очи от листа. — Знам всяка една стъпка от техния сценарий. Но чуй ме добре: съдът в България е притиснат до стената. Всеки съдия, който дръзне да отхвърли прокурорски пасквил по нашите дела, веднага бива обявяван от Цветанов по телевизията за съучастник на организираната престъпност. На следващия ден му пращат данъчни проверки, подслушват му телефоните, уволняват жена му от работа. Това не е правосъдие, това е чиста проба заложническа криза. Те държат под око цялата държава.
Той замълча, загледан в една точка на тавана, където мазилката се лющеше и падаше на ситен прах върху циментовия под.
В този момент в затвора настъпи онази специфична, зловеща тишина, която предвещава нощта – времето, когато веригите на системата тежат най-много.