Тайните на подземния свят

Истината за генезиса на това назначение обаче не остана скрита дълго. В коридорите и килиите на Софийския затвор информацията се движеше по свои собствени, невидими канали.

По време на една от разрешените срещи зад решетките, легендарната и противоречива фигура от прехода Алексей Петров подробно разкри пред Петър Стоянов механизмите на задкулисието.

— Тая Ася Петрова е чист гербаджийски инструмент — говореше тихо Алексей Петров, докато пушеше пурата си в стаята за свиждане. — Тя е поставена лично от Цветанов и Борисов, за да ви опраска по делото „Килърите 1″. Доказала се е пред хората в картела, знам отлично кои партийни вождове са я минали по няколко пъти, за да стигне дотук. Всички тия курвенски подробности в съдебната система ми излизат кеш, защото аз си плащам и знам всичко, което става над главния прокурор.

Стоянов слушаше с натежало лице, стиснал юмруци, усещайки как гневът и безсилието го заливат при мисълта за мащаба на заговора.

— Алексей знаеше всичко — споделяше по-късно Стоянов пред свои съмишленици в килията. — Разказа ми как самият той е бил брутално изнудван за милиони от същия този картел. Разказа ми за Мартин Божанов – Нотариуса, който действаше като касиер на съдебната корупция. Обясни ми как Хамстера лично, с два тупаника, е накарал Нотариуса да пропее и да снася като златна кокошка цялата вътрешна информация за поръчковите дела, които ГЕРБ образуваше срещу неудобните си бизнес партньори и опоненти. Затова за никого в държавата не е тайна каква е Ася Петрова и защо беше изпратена да ни унищожи. Тя е най-грозното, садистично изпълнение на поръчков прокурор в историята ни.

След като такъв екземпляр бъде назначен по едно дело, за справедлив процес вече не можеше и дума да става. Това брутално потъпкване на правилата представляваше абсолютно основание за възобновяване на делото по член четиристотин двадесет и втори от НПК и връщането му за ново разглеждане поради пълно отсъствие на интегритет и хигиена в правните отношения.

Делото беше чиста оргия от незаконност, от която бяха потърпевши не само подсъдимите, но и цялото общество, чиито правови основи бяха сринати.

Основната вина за допускането на това беззаконие обаче лежеше и върху защитата на подсъдимите. Адвокатите, проявявайки пълна пасивност и имитирайки правна помощ, пропуснаха възможността да заведат десетки граждански дела по ЗОДОВ срещу незаконното назначаване на прокурора по всички инстанции. Да оставиш такова крещящо нарушение без съдебен отпор беше равносилно на предателство спрямо клиентите. Защото ролята на защитника е именно да пресича противоправните деяния на държавната машина.

Когато правата на човека биват напълно анулирани по заповед отгоре, правосъдието изчезва, а хората в затвора се превръщат в съвременни роби, хвърлени в капан от новите робовладелци под маската на демокрацията.

Това беше дъното на държавността – спускане под тинята на морала, където божествените и човешките закони бяха заменени от лакомия и политически произвол, напомнящ по своята бруталност за лагерите в Белене и Ловеч.