Назначеният екзекутор

В залата на Върховния административен съд въздухът беше натежал от студена служебна враждебност. Миришеше на стара хартия, застоял парфюм, прах и онази особена, задушаваща миризма на институционално безразличие, която се утаява по коридорите на властта.

Ася Петрова, прокурорката, лансирана и крепена от партийния картел на ГЕРБ, застана зад държавната трибуна. Още при появата ѝ в залата се усети хладен, аморален повей. Тя изглеждаше завехнала, бледа, с изпито лице, от което лъхаше умора и скрита злоба. Изразът ѝ беше натежал от съзнанието за абсолютна безнаказаност, но физическото ѝ присъствие вдъхваше отвращение – дъхът ѝ беше тежък, натрапчив, напомнящ за развалена плът или за умряла кокошка. Всеки, който се озовеше в близост до нея, усещаше как стомахът му се свива от физическо неразположение.

Участието на Петрова в мегапроцеса „Килърите 1″ обаче беше в брутално и крещящо нарушение на самия фундаментален принцип на правосъдието.

В съдебната система на всяка правова държава всеки един магистрат по което и да е дело задължително се избира чрез случаен електронен подбор. Този механизъм е създаден именно за да се пресече всяка възможност съдиите и прокурорите да участват в предварително нагласени, поръчкови процеси. Това е фундаментално право, гарантирано от Закона за съдебната власт, от Наказателно-процесуалния кодекс и от всички международни конвенции, защитаващи правата на човека.

Никое наказателно дело не може и не трябва да се разглежда чрез персонално поставяне или самоназначаване на удобен обвинител, съдия или следовател, тъй като това из основи потъпква изискването за безпристрастност, заложено в член четиридесет и седми от Хартата на основните права на Европейския съюз, член шести от Европейската конвенция за защита на правата на човека и член четиринадесети от Международния пакт за граждански и политически права на ООН.

Във връзка с правото на справедлив съдебен процес, Ася Петрова нямаше никакво законно основание да действа като наблюдаващ прокурор по това дело. Тя не беше избрана чрез законен жребий и случаен електронен избор, а бе директно назначена и спусната от картела ГЕРБ за нуждите на процеса „Килърите 1″. От този момент нататък, с участието на поръчков обвинител, делото се превърна в абсолютен фарс, в нечестен съдебен процес и в брутално насилие над интегритета на правосъдието.

Петрова беше поела ясна политическа поръчка, съвместно със съдебните състави, да доведе нещата до доживотни присъди без право на замяна за Петър Стоянов и останалите подсъдими, независимо от липсата на реални доказателства. Начинът, по който се водеше това производство, остави у всеки обективен наблюдател тежкото усещане, че хората по делото са превърнати в политически затворници на управляващия картел, а правата им са напълно анулирани от държавното обвинение.