Хибридният съд
Срещу Петър Стоянов и Георги Вълев се водеше война по тоталните методи на дезинформацията, практикувани от чуждите специални служби и най-вече от ЦРУ на САЩ. От фактическа и правна страна правата на човека в това производство бяха напълно анулирани.
Един от най-фрапантните примери за това беззаконие беше случаят с убийството на Юри Галев. Години наред медиите бълваха отрова, описвайки Стоянов като организатор на този разстрел. Накрая съдът го оправда напълно за това престъпление, но нито една от поръчковите медии не си направи труда да напише истината или да се извини за това, че човекът е бил незаконно обвинен и съден.
Причината за това мълчание беше проста — картелът ГЕРБ се хранеше от този популизъм. Цветан Цветанов, тогавашното протеже на Бойко Борисов, използваше тези дела за лично себестокване и политическа реклама. Двамата постоянно се снимаха, правеха шумни изявления по телевизиите и вменяваха на обществото, че те лично стоят зад разкриването на тези престъпления. Цялото дело беше водено на незаконен, дискриминационен признак, представлявайки гигантска злоупотреба с власт.
Съдебната система беше впрегната за цели, които нямаха нищо общо с правосъдието — целта беше да се смаже всеки непокорен и да се отнеме имуществото на хора като Георги Вълев.
Какво всъщност означаваше титлата спецполицай в устата на медиите? Зад това гръмко звание не стоеше нищо професионално. Това бяха специални поръчкаджии, които съзнателно и целенасочено нагласяваха невинни хора за тежки престъпления. Но палачите понякога също изпадаха в немилост пред своите господари. Комисар Цоновски, същият този архитект на лъжата, в крайна сметка беше изоставен от картела и Петър Стоянов го осъди окончателно по гражданско дело.
Съдът доказа с официален акт, че спецполицаят е незаконник, извършил противоправни деяния, с които е увредил чужди животи.
Тази брандирана схема обаче нямаше намерение да спре.
След Килърите 1 веднага се появи Килърите 2 — същата фабрика за опраскване, същите фалшиви свидетели, само табелите бяха сменени, за да се поддържа постоянна атмосфера на страх и ужас в душите на хората.
Единственият начин за противодействие срещу тази пробита машина оставаше гражданският съд, където поръчкаджиите без имунитет трябваше да отговарят с личното си имущество за всяка съсипана съдба. Битката беше дълга, но всяко беззаконие, оставено писмено върху хартията, рано или късно щеше да дочака своя час на възмездие.