Мисирките на диктатурата
Навън, в коридорите на съдебната палата, глъчката беше неописуема. Десетки журналисти, захапали микрофони, се блъскаха пред затворените врати на залата. Въздухът беше просмукан от евтини парфюми, пот и миризма на току-що отпечатани вестници. Светлините на телевизионните камери прорязваха сивия полумрак на старинната сграда. Това бяха медийните глашатаи на властта, превърнати в професионални клеветници по поръчка.
В сутрешните блокове и по страниците на големите ежедневници вече се въртяха едни и същи предварително написани фрази, спуснати директно от кабинета на комисар Цоновски. Вестниците тръбяха, че точно след екзекуцията на общинския съветник от Атака в Самоков през юни две хиляди и десета година антимафиотите са влезли за първи път в дирите на действалата повече от четири години брутална банда за мокри поръчки. Тарифата на Килърите за всяка екзекуция варирала между седемдесет и сто хиляди лева, а при по-сериозни усложнения скачала и двойно.
Зад кулисите на тази кампания стоеше самият Цоновски.
Пред приближени журналисти той високопарно заявяваше, че бандата на Сумиста стои зад поне десет убийства и ако ги вкарат в затвора доживот, ще се разкрият още екзекуции и ще проговорят нови свидетели.
Но истината, скрита зад лъскавите заглавия, беше съвсем различна. При просто изследване на публикациите в интернет лъсваше бруталната реалност. Още преди Варненският апелативен съд да се произнесе, в медиите вече беше подробно описано, че трима от подсъдимите ще бъдат осъдени до живот.
Информацията за крайното решение на магистратите беше изтекла седмици по-рано. Поръчковите журналисти знаеха присъдата преди самите съдии да са я написали, което беше неоспоримо доказателство, че всичко е решено предварително на политическо ниво.
Медиите открито разгласяваха, че при повторното разглеждане предстои магистратите да изслушат свидетелите и ако доказателствата бъдат приети отново, поне трима от групата се очаква да получат доживотни присъди.
Тази предварителна екзекуция в публичното пространство беше съзнателно организирана от диктатора и неговия картел, за да побърка, стресира и пречупи психически абсолютно всички хора, съдени по това дело. Това беше класически прием от хибридната война за пълно унищожение на човешката личност.