Призрачните милиони

В хладната, подземна килия на Варненския апелативен съд миришеше на мухъл, изветрял дезинфектант и прегоряло машинно масло от близкия асансьор.

Петър Стоянов крачеше от стена до стена, а тежките окови на краката му стържеха по неравния мозаечен под. Всеки негов ход отекваше в тясното пространство като присъда. Срещу него, върху ниска дървена пейка, седеше един от защитниците му, заровен в поредния том от безкрайното досъдебно производство.

— Чуй ме добре какво ти говоря — избоботи Стоянов, като спря рязко и фиксира адвоката с напрегнат, гневен поглед. — При повторното разглеждане на делото, както и по цялото досъдебно производство, няма нито едно реално доказателство. Къде, кога, как и защо някой е плащал на мен пари за извършването на тия две убийства на Лупов и Рачев? Просто не съществуват такива следи. Това не са никакви доказателства, а някакви измислени показателства. Физически такова плащане от Вълев към мен никога не е имало.

Адвокатът вдигна глава, свали очилата си и разтри уморените си очи. Въздухът в помещението беше гъст, застоял, сякаш и самото време тук беше арестувано.

— Прокуратурата твърди, че Филев е натиснал спусъка и че има железни данни за финансовите потоци — уморено промълви юристът.

— Данни ли? — Стоянов се изсмя горчиво, а звукът беше сух, без никаква радост. — Това са субективни измислици на полицаите. Те не разполагат с абсолютно нищо. Нямат нито една банкова разпечатка, нито един белязан лев, дори елементарни оперативни данни нямат. Всичко се крепи на лъжливи показания по слухове и чужди думи, които по закон не могат и не трябва да се използват като доказателство в нормално наказателно производство. Ето това е истинското опраскване. Да твърдиш пред медиите, че имаш планини от доказателства, при положение че в папките има само празна хартия и доноси.

Той започна отново да крачи, а веригите му заръмжаха по бетона.

— Помисли малко логично — продължи Стоянов, накланяйки се над масата. — Как се събират доказателства за нещо, което не се е случило? Такива пари не са давани от господин Вълев. Но те твърдят обратното и най-нагло лъжат, че е установен начинът на плащането. Къде са тия намерени и установени пари по съответния законов ред? Няма ги. Няма иззети суми, няма протоколи. Ей така се говори, на общо основание, и съдът го приема за чиста монета. Хората биват съдени по абсолютно противозаконен и произволен начин за най-тежките престъпления. Ето това е извратеното на цялата тая машина — съдят без доказателства.