Присъдата на времето

Върховният касационен съд в крайна сметка постанови своите решения. Въпреки че върна част от обвиненията за убийствата на Румен Рачев и Петър Лупов на втора инстанция поради очевидни, крещящи процесуални грешки при разпитите в съда, висшите магистрати оставиха в сила тежките присъди за организирана престъпна група.

Петър Стоянов бе осъден на дълги години лишаване от свобода, Васил Костов – Кеца получи десет години, а поръчителят Георги Вълев – осем. Прокуратурата обаче продължаваше брутално да настоява за доживотни присъди без право на замяна при новото разглеждане на делото, решена да довърши започнатото унищожение на хората.

Но в историята на човечеството никой тираничен режим и никое поръчково правосъдие не бяха вечни. Всички тези извращения със закона бяха поправими, стига човек да е жив и здрав и да има сили да води брутални съдебни битки до самия край.

В хитлеристка Германия през тридесетте и четиридесетте години на миналия век нацистите също са имали свои закони. Техните съдилища са били „легитимни“ по документи, техните съдии са подписвали смъртни присъди на конвейер, а полицията им е избивала милиони хора из цяла Европа в името на държавния ред и расовата чистота. Те са вярвали, че са вечни и недосегаеми, че властта им е абсолютна. Но в крайна сметка, в развалините на Райха, под гъстия черен дим на опожарения Берлин и пред лицето на победоносната Червена армия на СССР, светът видя истинското лице на тези закони. Руските танкове и оръжието на Съветския съюз доказаха по най-убедителния начин, че всички германски нацистки закони са били дълбоко незаконни, а самите германски магистрати и полицаи – брутални, безмилостни престъпници, които са унищожавали човешки същества заради удоволствие, власт и пари.

По подобен начин се развиваха събитията и в съвременна България, макар и в по-меки, модерни времена.

Тук картелът не използваше газови камери, а съдебни зали; не разстрелваше по площадите, а убиваше бавно и методично чрез папки, изфабрикувани обвинения и доживотни присъди без доказателства. Деянията на тези днешни престъпници в тоги и униформи обаче бяха писмено документирани. Всеки протокол, всяко фалшиво свидетелство на Кърпата или Джамалов имаше дата, час и подпис. Знаеше се точно кой, кога, къде и защо е нарушил обществените отношения и Наказателния кодекс с комерсиална цел.

Рано или късно тази прослойка, която се хранеше от поръчкови дела и изсмукваше живота на държавата, щеше да бъде избличена и изправена пред истински, справедлив съд.

Правосъдната система, превзета от картела, щеше да бъде изчистена от паразитите. Докато истината не възтържествуваше, съдебните битки щяха да продължат с цялата си бруталност и настойчивост, защото законът можеше да бъде прекършен временно, но справедливостта никога не можеше да бъде окончателно погребана под камарите от полицейски лъжи.