Провалът на защитата

В кулоарите на съдебната палата, по време на една от кратките почивки, Петър Стоянов седеше на скамейката за подсъдими, заобиколен от тежковъоръжени служители на съдебна охрана. Оковите на ръцете и краката му дрънчаха остро при всяко негово движение. Около него се тълпяха адвокатите му, които нервно прелистваха документите и си шепнеха с пресипнали гласове.

Стоянов ги изгледа с дълбок, натежал от гняв и разочарование поглед. Той беше едър, силен мъж, свикнал на битки на спортния тепих, но тук, в залата, се чувстваше като звяр, хванат в капан, където правилата се сменяха в движение от ловците.

– Ей, момчета – каза тихо Сумиста, а гласът му беше като тътен на приближаваща буря. – Заради вас и вашите грешки сме тук, запомнете ме добре. Вие се провалихте брутално. Оставихте ги да ни разиграват като маймуни. Как допуснахте Кърпата да лъже пет часа на трибуната, без да му затворите устата с неговите собствени лъжи от другите дела? Защо не извадихте документите от Софийска градска прокуратура, които доказват, че този човек е вечен свидетел, перпетум мобиле на набеждаването? Цялата съдебна палата знае, че той работи като фабрика за фалшиви дела, а вие стоите и мълчите!

Адвокатите сведоха глави. Един от тях, по-възрастен мъж с побелели коси, въздъхна и намести очилата си.

– Пешо, ти не разбираш ли… Тук не става въпрос за право и за закони. Ние пишем възражения, цитираме практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, сочим бруталните процесуални грешки при разпитите на свидетелите. Но срещу нас има стена. Това е поръчково правосъдие в чист вид. Те имат заповед да ни осъдят. Ако не бяхме ние, щяха да назначат служебни защитници, които просто щяха да се съгласят с всичко още в първия ден.

– Не ме интересуват извиненията ви! – прекъсна го остро Стоянов, а веригите му изтракаха силно, карайки близките гардове да се стреснат и да сложат ръце на кобурите си. – Това е абсолютна неправда и незаконност на тия незаконници. Прокуратурата твърди, че за някакви си двадесет хиляди лева сме трепали хора. Та това е смешно! Аз само да се разходя из София или из България за един месец, ще изкарам сто хиляди лева само от фенове, които искат да се снимат с мен за по пет лева снимката. Защо ми е да се занимавам с тези измислици? Те ни приписват чужди неразкрити убийства, за да отчетат дейност пред картела, а истинските извършители на тези екзекуции в момента си пият уискито по ресторантите и ни се смеят. Това е съсипия на човешки животи.

В думите на Стоянов имаше жестока, обективна субективна истина. Изработването на поръчкови дела в България през периода от две хиляди и десета до две хиляди и двадесета година се беше превърнало в печеливш бизнес и силен инструмент за политическо разчистване на сметки.

Това беше ОПГ за правене на дела, начело с кукловодите от управляващата партия, преминаващо през разследващите полицаи от ГДБОП, лансираните от тях професионални лъжци и завършващо с прокурори и съдии, които подпечатваха беззаконието с държавния герб.