Свидетели от гроба

Най-страшното извращение с правосъдието в делото „Килърите 1″ обаче не бяха манипулираните телефонни разпечатки или фалшивите показания на затворници като Боби Кърпата. Най-голямата гавра беше използването на показания по чужди думи, уж изречени от хора, които вече бяха мъртви и не можеха да се защитят или да опровергаят лъжите.

Основната роля в тази схема беше поверена на двама полицейски информатори – Боян Джамалов и Георги Петков с прякор Космоса.

Джамалов и Космоса бяха дребни фигури от подземния свят на София и Ботевград, дълбоко затънали в разпространението и съхранението на наркотици, рекет и грабежи. Те бяха известни сред криминалния контингент като клеветници, доносници и шпиони на МВР. Самите полицаи и тези информатори работеха в симбиоза – те образуваха истинска организирана престъпна група за продажба на дрога на децата в провинцията и столицата, като полицаите осигуряваха чадър над дилърите, а в замяна получаваха пари и „информация“ тогава, когато имаха нужда да натопят някого.

В заседателната зала на съда, където се решаваше съдбата на Петър Стоянов и останалите подсъдими, Джамалов застана зад трибуната за свидетели. Въздухът в залата беше нажежен, присъстващите бяха притихнали, а адвокатите на защитата седяха с уморени лица, знаейки, че се изправят срещу стена от преднамереност.

– Свидетелю Джамалов – обърна се към него прокурорът, като оправи тогата си с театрално движение. – Разкажете на съда какво знаете за организирането на убийствата от групата на Петър Стоянов. Какви конкретни факти можете да съобщите?

Джамалов се прокашля нервно, погледна към ложата на прокурорите, сякаш търсеше одобрение, и започна да реди предварително научения текст:

– Ами… аз лично не съм виждал как се дават парите и как се стреля. Но бях в една кола с Владимир Филев и Георги Трифонов, преди да изчезнат. И те в разговор пред мен се самоуличиха. Казаха ми, че Пешо Сумиста им е дал патроните и колата за убийството на Борислав Георгиев, енергийния бос. Казаха, че всичко е платено и организирано от него. Чух го с ушите си от тях.

Адвокатът на Петър Стоянов скочи рязко от мястото си, лицето му беше зачервено от възмущение.

– Господин председател! Протестирам енергично! Свидетелят пресъздава слухове и преразказ на преразказа! Владимир Филев и Георги Трифонов са мъртви – телата им бяха намерени увити в бодлива тел край село Железница. Те не могат да бъдат разпитани, не могат да потвърдят или отрекат тези думи! Това е брутално нарушение на правото на защита и презумпцията срещу ползване на показания по чужди думи срещу обвиняем в наказателното производство! Това е гавра със закона!

Председателят на съдебния състав – съдия, чиято кариера изцяло зависеше от волята на картела ГЕРБ – дори не погледна към защитника. Той отегчено махна с ръка и каза:

– Протестът се оставя без уважение. Свидетелят изнася данни, които съдът ще прецени в тяхната съвкупност с останалите доказателства по делото. Продължете, свидетелю Джамалов.

Това беше абсолютната разруха на правната система.

Кой нормален човек, извършил тежко престъпление като убийство, би отишъл да се изповядва и да се самоуличава пред доказани полицейски доносници и наркодилъри? Никой. Престъпниците крият делата си, те мълчат, особено пред хора, за които всеки в Ботевград знае, че са шпиони на полицията.

Но в гербаджийската държава тази очевидна ненормалност се представяше за висша форма на правосъдие. Ако картелът кажеше, че някой трябва да бъде осъден на доживотен затвор, съдът просто приемаше приказките на двама лъжци за неоспорима истина.

Всеки един гражданин в такава система можеше да бъде натопен по същия начин: утре някой дилър щеше да каже, че е чул от починал в катастрофа човек, че вие сте извършили престъпление, и държавната машина щеше да ви смаже без милост.