Доживотно осъден Съдържание
Глава тринадесета

Технологията на манипулацията

Докато Боби Кърпата подписваше своите измислици в Софийския затвор, в сградата на ГДБОП на булевард „Цариградско шосе“ десетки служители от отдел „Контратерор“ обработваха другата половина от голямата измама – техническите доказателства.

Разследването по делото „Килърите 1″ се водеше с брутални нарушения на Наказателно-процесуалния кодекс, но за медиите и пред чуждестранните партньори всичко трябваше да изглежда като перфектно организирана акция на модерното и ефективно правосъдие, ръководено от Цветан Цветанов и картела на ГЕРБ.

В една от залите за анализ, където дебелите щори бяха спуснати, за да не пропускат светлина, двама млади експерти разглеждаха разпечатките от клетките на мобилните оператори за нощта на двадесети юни две хиляди и десета година – нощта, в която Юри Галев беше разстрелян край село Бели Искър. На голям екран бяха изобразени схеми на свързване, телефонни номера и часове.

– Виж тук – посочи единият експерт, докато отпиваше от изстиналото си кафе. – Имаме пълно съвпадение на времето и мястото. В четиринадесет и двадесет и една минути има обаждане от карта, ползвана от Методи Иванов, до Петър Стоянов. След това Сумиста звъни на Васко Кеца, а Кеца се свързва с апарата на Дачи, който се намира точно на завоя край Бели Искър. Всичко става в рамките на пет минути. Разговорите са общо девет.

– Звучи перфектно за пред съда – отвърна другият експерт, като се облегна на стола си. – Но има един голям проблем и ти го знаеш. Тези карти са така наречените „прави телефони“ – купени без лични данни, от улични сергии, с фалшиви имена или от анонимни дилъри. Как доказваме, че точно тези хора са държали апаратите в ръцете си в този конкретен момент?

Първият полицай се изсмя цинично, звукът отекна сухо в полупразната стая.

– Как го доказваме ли? Много просто. Прокуратурата ще напише, че по същото време, в същите географски координати, тези хора са използвали и официалните си, лични телефони. Това се нарича „косвено доказателство чрез пространствено съвпадение“. Ако съдът го приеме – добре. А съдът ще го приеме, защото съдиите са наши хора и знаят какво ще им се случи, ако провалят делото на годината. Цветанов ще ги изкара престъпници по телевизията още на следващата сутрин.

Това беше същината на механизма – нагаждане на факти, манипулиране на технически справки и използване на абсолютен натиск върху магистратите.

Цялата история за петте телефона и деветте разговора беше раздута до размерите на национален мит. Медиите я препечатваха всеки ден, без нито един журналист да се запита: как е възможно професионални убийци, които планират десетки мокри поръчки и работят с милиони левове, да направят толкова елементарна, детска грешка – да носят официалния си телефон заедно с престъпния апарат в нощта на убийството? Отговорът беше ясен за всеки непредубеден ум: телефоните и разговорите бяха подбрани и нагласени постфактум, за да се запълнят огромните празноти в обвинителния акт.