Доживотно осъден Съдържание
Глава двадесет и осма

Спецкомандировката на обвинението

Следващата стъпка на защитата беше искането за незабавен отвод на прокурор Ася Петрова, която бе лицето на държавното обвинение пред Окръжния съд в Шумен. За второинстанционния процес Петрова бе светкавично издигната и командирована лично от главния прокурор Сотир Цацаров в качеството ѝ на заместник-главен прокурор. Адвокат Беров открито заяви пред съдебния състав, че тази командировка е безпрецедентен прецедент в правото:

— Практиката изисква държавните обвинители да се командироват за определен период от време по общи нужди, а не персонално за едно конкретно дело — подчерта Беров в препълнената зала. — Досъдебното производство, ръководено от Петрова, е осеяно с изключително груби и брутални нарушения на закона. Единствената цел на нейното специално изпращане тук е тези закононарушения и манипулации на доказателства да бъдат институционално прикрити на втора инстанция. Лично Петрова е настоявала да участва, за да запази скалъпената си конструкция, и нейният отвод е единственият начин да се изчистят съмненията за тотално нагласен процес.

За да се разплете икономическият възел, стоящ зад убийствата, защитата поиска мащабна счетоводна експертиза. Тя трябваше да установи какви точно дялове са придобили банкерът Емил Кюлев и „ДЗИ Банк“ от „Тракия банк“, каква част от тези активи е следвало законно да получи подсъдимият Георги Вълев и дали убитият Румен Рачев е сключвал тайни договори с „ДЗИ Банк“ в ущърб на чужди интереси.

В отговор на офанзивата, прокуратурата се опита да контраатакува с дребни процедурни хватки. Държавното обвинение представи справка за актуалното състояние на фирмата „Емпайър“ ЕООД, основана през две хиляди и шеста година от съпругите на Петър Стоянов и Янко Попов, опитвайки се да докаже, че двамата подсъдими са се познавали години преди официално твърдените дати. Прокурорите извадиха и полицейски разпечатки за задграничните пътувания на Сумиста през две хиляди и седма година, за да оспорят твърденията му, че през август същата година е бил извън пределите на страната.

Натискът на системата не отслабваше и по отношение на задържаните – съдът категорично отказа да промени мярката за неотклонение на Янко Попов в „домашен арест“, въпреки тежкото му здравословно състояние, позовавайки се на услужливото заключение на тройната медицинска експертиза, че той може да се лекува амбулаторно зад решетките. Машината правеше всичко възможно да задържи жертвите си в капана, но истината за кулисите на „Килърите 1″ вече бе излязла наяве.