Доживотно осъден Съдържание
Глава двадесет и седма

Свидетели в сянка и тайни заповеди

Решителната битка в Апелативния съд се разгърна, когато защитата на осъдения на доживотен затвор Петър Стоянов – Сумиста, предприе масирана офанзива срещу архитектите на разследването. Адвокатите Николай Беров и колегите му официално поискаха призоваването и разпита на самия бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Въпросите, подготвени от защитата, бяха като нажежено желязо.

Адвокатите настояваха ексвицепремиерът да отговори под клетва дали се е срещал тайно във Варна с Петър Стоянов и какви точно разговори са водили двамата зад кулисите. Те настояваха да разберат въз основа на какви реални доказателства, веднага след разстрела на Юри Галев, Цветанов обяви пред цяла България, че екзекуцията е дело на престъпна група, ръководена от Сумиста.

Защитата изиска отговори и за това дали министърът лично е притискал свидетели по процеса, за да извлича информация за финансовите взаимоотношения между бизнесмена Георги Вълев и „ДЗИ Банк“.Паралелно с това на светло изплуваха съмнения за незаконно използване на специални разузнавателни средства. Адвокатите настояваха да се провери дали чрез СРС-та по делото не е събирана информация за лица, които нямат нищо общо с престъпленията, с цел политически шантаж. Най-важният удар обаче беше насочен срещу оперативния двигател на схемата – зам.-шефа на ГДБОП Валентин Цоновски.

Защитата поиска Цоновски също да бъде разпитан и да признае дали е бил извънредно командирован от Цветанов в Шумен със специалната мисия да дирижира процеса на място и да провежда ежедневни, тайни инструктажи с прокурор Ася Петрова. За да лъсне цялата истина за фабрикуването на обвиненията за убийствата на Петър Лупов и Румен Рачев, адвокатите изискаха съдът да задължи МВР да предостави всички скрити оперативни разработки по делото „Килъри“.