Презумпция за вина

Публичните изявления на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, правени по медийните студия и по време на партийните му визити във Велико Търново, не бяха просто политически пиар. Те представляваха брутално, директно вмешателство на изпълнителната власт в независимата съдебна система и окончателно погребване на конституционния принцип за презумпцията за невинност.

Цветанов открито ръководеше процеса „Килърите 1″ от екрана, раздаваше присъди преди съда и превърна наказателното производство в чисто политическо дело. Зад гръмките му фрази, че след ареста на групата в страната нямало други поръчкови убийства с такъв почерк, прозираше дългата ръка на партийния картел ГЕРБ.

Подсъдимите бяха превърнати в политически затворници, хванати в примката на една контролирана държавна машина.Но политическият фарс, рекламиран от Цветанов като „делото на живота му“, започна рязко да се разсъхва по шевовете, когато влезе в залите на Варненския апелативен съд. При първия сериозен и безпристрастен сблъсък с правото, съдебният състав проби прокурорския монопол и пусна на свобода двама от подсъдимите. Хижарят Райчо Стойнев излезе срещу символичната гаранция от хиляда лева, а бившият полицай от Велико Търново Петър Атмаджов бе освободен срещу най-леката мярка – подписка. Този пробив в железния затворнически режим бе ясен сигнал, че обвинителната конструкция е скалъпена от кухи твърдения и не издържа пред обективни магистрати.