Доживотно осъден Съдържание
Глава четиридесет и девета

Ученикът и несъществуващата банда

В кулоарите на Варненския апелативен съд напрежението можеше да се усети физически. Коридорите миришеха на хлорна вар и напрегнато човешко дишане. Журналисти от поръчковите медии бяха окупирали входовете, чакайки поредния пикантен детайл, който да превърнат в заглавие на първа страница.

Вътре в залата Петър Стоянов продължаваше да разнищва прокурорския сценарий парче по парче.

— Нека погледнем мотивите за самото създаване на тази митична престъпна група — гласът на Стоянов ставаше все по-ироничен. — Според обвинителния акт, бандата на „килърите“ е създадена в началото на лятото на две хиляди и седма година. И забележете какво пише вътре – тогава аз лично съм бил привлякъл Драгомир Генов към престъпното сдружение. В групата били привлечени и други, забележете, „неустановени лица“. Кои са те? Прокуратурата не знае, но е сигурна, че ги има. Но по-страшното е друго. По това време, през две хиляди и седма година, Драгомир Генов беше обикновен ученик в средното училище! Той стоеше зад чина, държеше учебниците и се подготвяше за матури. Аз изобщо не го познавах този младеж, никога през живота си не бях чувал името му, нито бях виждал лицето му. Как се привлича ученик, когото не познаваш, в международна банда за мокри поръчки? Може би чрез телепатия? Или по пощата?

Стоянов се обърна директно към прокурорската маса, където представителите на държавното обвинение гузно прелистваха страниците, избягвайки погледа му.

— Цялата тази история е една гигантска, зловеща фантасмагория. Измислица, сътворена в болните мозъци на Цветанов и Борисов, за да си направят пиар на гърба на човешкия живот. Те взеха едно момче от училищната скамейка, взеха един спортист, взеха няколко криминално проявени лица, хвърлиха ги в един казан, разбъркаха ги с черпака на корупцията и извадиха на бял свят „Килърите 1″. И всичко това, за да може падишахът да излезе вечерта по телевизията и да каже на уплашения народ: „Виждате ли, аз ви пазя от тези изроди, гласувайте за мен.“ Това е брутална политическа измама, господа съдии. И ако вие днес си затворите очите пред тези факти, вие ставате преки съучастници в убийството на правосъдието в България.