Глава петдесета

Писма от бетонния затвор

Нощта беше паднала над Софийския затвор.

Емил Милев седеше пред малката масичка в килията си, осветен единствено от бледата лунна светлина, която преминаваше през гъстите железни решетки. Въздухът бе студен, усещаше се лек мирис на изгоряла нафта от близкия затворнически котел. Скърцането на химикалката му по хартията звучеше като стържене на трион в тишината.

Той пишеше следващите страници от своя роман, превръщайки реалната болка в художествен документ:

„…Те мислеха, че като ни затворят зад тези дебели бетонни стени, ще заглушат гласа ни. Мислеха, че страхът ще ни превърне в безгласни букви. Но сгрешиха. Всеки изфабрикуван протокол, всяка купена присъда на съдията Луков, всяка медийна лъжа на Цветан Цветанов е просто още една страница в книгата на техния позор.

Ние сме тук, в тъмното, но виждаме всичко. Виждаме как апартаментите им с асансьори се пълнят с крадени пари, виждаме как Нотариуса разнася куфарчетата с подкупи из кулоарите на специализирания съд.

И знам, вярвам с цялото си същество, че един ден този конвейер за човешки съдби ще спре. И тогава истинските килъри на демокрацията ще заемат нашите места на тези нари…“

Вратата на килията изтрака внезапно. Ключалката се превъртя с тежък, стържещ метален звук. На прага застана дежурният надзирател, от чиято униформа лъхаше на евтин алкохол и застоял чесън.

Той погледна Емил със заспали, полузатворени очи.

— Още ли пишеш, Милев? — подхвърли той лениво, подрънквайки с тежкия си наръч ключове. — Гаси лампата. Време е за сън. На тези листове никой няма да им обърне внимание. Тук законите ги пишем ние, а отвън ги пише шефът. Твоята борба е кауза пердута.

Емил не отговори веднага. Той бавно остави химикалката, сгъна изписаните листове и ги прибра под тънкия си затворнически дюшек.

Погледна надзирателя право в лицето, а в очите му нямаше нито капка страх.

— Грешиш, началник — каза тихо Емил, а гласът му прозвуча странно спокойно в празната килия. — Хартията помни по-дълго от вашите министерски постове. И когато вашите шефове се озоват в кошчето за боклук, тези листове ще бъдат единствената истина, която ще остане. Лампата можеш да я гасиш. Моят текст вече е написан в умовете на хората.

…………………………..

Светлин Иванов се появява в съдебната зала в Шуменския окръжен съд и казва: „Вълев ми направи признания“. За двете убийства, за размера на сумата. По същия начин и Васил Костов – и той му направил признания 20 дена преди делото…

Шуменският съд прие, че Вълев е споделил, че е поръчал двете убийства, когато двамата са се разхождали на „карето“ – където е открито място и няма запис.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Ами виж сега как съм направил структурата. Значи, Васил Костов-Кеца е човек, дето организира и намира извършители на убийства. Той лично ми се е хвалил, че за 1-2 дена установява всичко, адрес, маршрути… и след това върши работа. Почти винаги сам, а понякога намира и други хора. Янко Попов е крадец на коли и е шофьорче на Кеца и другите. Тоя Райчо им намира оръжието, а пък Сумиста взима поръчки и им нарежда какво да правят.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ: А бе нещо не ми се връзва така. Нещо за тоя Жоро, Георги Вълев от Търново, знаеш ли?

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Еми сега го чакаме да дойде от Шуменския арест. Едно момче, дето е в Шуменския арест, Симеон, ми каза, че ще идва и ние ще го посрещаме. Ама нали, като говорихме за мене да ме пуснете, искам да пуснете и Симеон.

Значи свидетелят, който е подсъдим по някакво друго дело, прави сделка с полицая да лъжесвидетелства, за да го пуснат. И на всичкото отгоре той лобира за друг съкилийник, който ще натопи Георги Вълев, за да бъде пуснат и той.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ: А бе виж сега. Чакаме да ни кажат от София. Ама аз съм мъжкар и всичко, каквото сме се разбрали, ще го изпълня.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Виж кво, много държа. Това, което си ми обещал на мене, да го включиме и Симеон, защото и той съдейства.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ: Дай сега да запишем всичко това, което говорихме, и да го оформим като разпит, да го пратим в София и после ще ти кажа какво правим.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Виж кво, аз няма да подписвам нищо, докато не ми гарантираш.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ провежда телефонен разговор, след което се обръща към Светлин Иванов: Уредил съм всичко, давай да го пишем.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Чакайте да си извадя листа, че цяла нощ със Симеон сме ги мислили. Аз я измислих схемата, кой какъв е в тяхната банда, ама ми беше много трудно. Хареса ли ви как съм го измислил, добре ли е?

Тук СРС-то прекъсва.

– Това е специално разузнавателно средство, направено от полицията! И то е хванало именно как Цоновски, който е зам.-шеф по терора, дава указания и измисля схемата за „Килърите“

……………………………………

Ето го начинът, по който Цоновски направи дело за убийство Килърите 1. Чрез брутално нарушение на законодателството и на демокрацията.

Това е хронологията на събитията на фабрикуване на наказателно дело Килърите 1.

Какво друго мога да ви кажа по този случай. Това са брутални криминални престъпления представени за правосъдие и практикувани от прокурори и съдии, начело с управляващите България Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Това изобщо нито е правосъдие нито е разследване нито е нито е нищо.

Това е все едно доказателствата със стойност да получиш от умрял писмо. Това е принципа от умрял писмо практикуван от партията Герб за правене на дела в случая на делото Килърите едно 1 и Килърите 2.

По подобен начин и аз съм уличен в грабеж на банка ОББ а Мартин Антов и Валентин Янев бяха обвинени в шест убийства че се изповядали на друг такъв лъжец на специализираната прокуратура Николай Цветков Генов. Така че правене на дела чрез нарушение презумпцията срещу самоуличаване и презумпцията за използване показания по чужди думи и чрез лъже свидетели е създадена от Цветан Цветанов и партията ГЕРБ, за поръчка за унищожаване на хора чрез незаконното им правосъдие.

Това изобщо не бива да се таксува като правосъдие и като някаква съдопроизводствена дейност а трябва да се криминализира и да се представи в съда с обвинителен акт като престъпна дейност на тия които са направили и организирали това дело Килърите 1 по тоя начин. Те са записани как създават доказателства там където ги няма въз основа на лъжата на лъжци свидетели които са организирани от водещите разследването да лъжат за да уличат други лица в извършване на престъпления за които няма доказателства и доказателствата са че някой на тия им се бил хвалил, което веднъж не е вярно а втори път е недопустимо в наказателното производство.

Но тука пак са виновни адвокатите че са допуснали това нещо и не са завели свое временно дела. При такива нарушения трябва да се водят веднага дела. Абсолютно срещу всички институции и персонално лично. Тука става въпрос за изключително тежки нарушения на закона.

Става видимо как един затворник се наговаря с разследващия да нагласят едни хора въз основа на лъжата да ги набедят. Това са класически престъпления по член 286,290 от Наказателния кодекс.Също и престъпление по чл 282 от Наказателния кодекс извършено от той организатора Цоновски от МВР. Това е недопустимо в правовата държава.

Това може да се случи само при управлението на Бойко Борисов и никъде другаде. Начело в тая оргия с власт е Бойко Борисов след него Цветан Цветанов и после следват другите съдии прокурори разследващи всичките са под един и същи знаменател на чертата от незаконност. Това е в фрапартна незаконност. Това си е направо престъпна дейност на организирана престъпна група ОПГ по чл 321 от Наказателния кодекс за създаване на поръчкови дела и унищожение на хора чрез незаконно осъществяване на правосъдието. Повече какво може да се говори за това нещо.

Но забележителното е че никой не е завел дело за тия извращения срещу тия същите хора. Вижте ги какво правят създават по незаконен начин доказателства, там където няма никакви доказателства. Това са престъпления…

Ропико се обърна бавно, а в очите му личеше дълбоко, искрено отчаяние:

— Забележително е, че никой досега не е завеждал дела за тези извращения срещу същите тези хора. Хората стоят, гледат как ги мачкат и мълчат. Но тук огромна вина имат и адвокатите. Те допуснаха това безумие! Защитата се провали с гръм и трясък. При такива очевидни нарушения трябваше веднага, в същата секунда да се завеждат дела срещу институциите и персонално срещу всеки един самозабравил се служител!

Емил седна на стола, подпря главата си с ръце и усети как тежестта на думите го притиска. Стаята отново замириса на затворническа безнадеждност – аромат на прах, разяждан от времето бетон и изгубени години.

— Прав си — промълви Емил, а в гласа му се усещаше горчивината на личния сблъсък. — Поради провала на адвокатите, поради това имитиране на правна помощ, нашите дела бяха разгледани в пълно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Без реална възможност да се защитим от държавния произвол. Това не бяха адвокати, а имитатори, статисти в чужд сценарий. Редом с полицейския терор, провалът на защитата е най-големият пирон в ковчега на правосъдието. Затова издавам тази книга. Използвах автентични материали, предоставени ми лично от Алексей Петров и неговата адвокатка Ваня Траянова, докато работехме заедно по подготовката за делото „Килърите 2″.

Това е моето лично, изстрадано виждане. Аз съм пряка жертва на същия престъпен конвейер на ГЕРБ.

Написах тези страници, за да се разбере веднъж завинаги какво се случи в тъмните стаи на Спецсъда и защо орките развяха знамето на репресията из цялата страна и в международния план. Това е брутален, окончателен провал на адвокатурата, провал на съдилищата, провал на прокуратурата… Крахът на държавата България.