Железните доказателства, които не съществуват

Прокуратурата твърдеше, че има „железни доказателства“ как Георги Вълев е платил на Петър Стоянов за убийствата на Лупов и Рачев. Но когато адвокатите поискаха тези доказателства, не получиха нищо. Нито банков превод. Нито разписка. Нито запис. Нито свидетел, който да е видял парите.

Нито следа от тях по сметките на Петър. Нито каквато и да е верига, която да свързва Вълев с парите и Петър с убийствата. Просто твърдение. Голо твърдение, изречено от прокурор с набръчкана яка, който четеше от лист хартия. И това твърдение беше представено за доказателство.

Спомних си какво ми каза самият Петър в затвора, когато говорехме за тези „железни доказателства“. Беше седнал срещу мен, с ръце на масата, и очите му горяха. Каза:

– Знаеш ли как се правят тия доказателства? Някой сяда в кабинет и казва: „Ами ако предположим, че Вълев е дал пари на Сумиста?“ И после друг казва: „Ами ако предположим, че парите са дадени в плик?“ И трети: „Ами ако предположим, че са дадени на четири очи?“ И след като направят десет предположения, те записват всичко като установен факт. И това е „желязно доказателство“. Защото никой не може да опровергае предположенията. Никой не може да докаже, че нещо не се е случило, ако някой твърди, че се е случило по начин, по който не може да бъде видяно, чуто или записано.

Замълча за момент, после продължи:– Това е опраскването. Да твърдят, че имат доказателства, когато нямат. Да обявят нещо за факт, само защото са решили, че е факт. И да те осъдят, защото не можеш да докажеш, че не си направил нещо, което никога не си направил.

Тогава адвокатът на Петър – млад мъж с ясно изразени следи от безсъние под очите – вдигна глава и каза:

– В нормален съд обвинението трябва да докаже вината. Тук обвинението само я обявява. И съдът приема обявлението за доказателство. Това не е правосъдие, господине. Това е поръчка.