Кукловодите и информаторите
Джамалов проговори, а два месеца след разстрела на Юри Галев бе арестуван и наркодилърът Георги Петков, известен като Космоса. В докладите на МВР това бе отчетено като най-големия пробив на антимафиотите по разследването.
Един след друг, притиснати от папките с други грехове, хората от обкръжението на Сумиста започнаха да редят разкази за организирането на екзекуциите: на Юри Галев, на шуменския бизнесмен Румен Рачев, на търновския адвокат Петър Лупов, на енергийния бос Борислав Георгиев и на собственика на „Софийска баница“ Александър Занев. Изплуваха дори стари подозрения, че Дачи е натискал спусъка при покушението срещу банкера Емил Кюлев, макар за това обвинения така и да не се повдигнаха.
Но за всеки, който познаваше духа на закона, показанията на Джамалов и Космоса бяха нищо повече от преразказ на преразказа, съшит от слухове и думи, уж изречени от мъртъвци.
Тези мъже не пресъздаваха лични впечатления, те нямаха очи за престъплението. Те бяха зависими, държани на каишка от прокуратурата с висящи дела за наркотици и грабежи, готови да подпишат всеки лист, поднесен от комисар Цоновски.
Правата на човека и презумпцията срещу използване на свидетелства по чужди думи бяха захвърлени в коша. Покойниците, починали в катастрофи преди процеса, нямаше как да станат от гроба, за да отрекат, че някога са се „самоуличили“ пред двама полицейски доносници.
Кой нормален човек, извършил убийство, би отишъл да се изповяда пред известни шпиони и дилъри, които продават дрога на децата в Ботевград и София? Никой. Този правен абсурд беше възможен само тук – в държавата, управлявана от картела на ГЕРБ, където поръчковото правосъдие бе заприличало на тоталитарен трибунал, по-мрачен от времената преди осемдесет и девета година.
Извратената ненормалност се представяше за законност, а истинските адвокати на подсъдимите се провалиха брутално, оставяйки клиентите си да гният заради чужди фантоми. В Германия на Хитлер законите също са били уж легитимни, докато руините на Райха и съветските танкове не доказаха обратното.
Времената сега бяха по-меки, но методите си приличаха.