Професионалните лъжци

По време на процеса на трибуната се изправи и Борислав Йорданов, по прякор Боби Кърпата – човек, излежаващ присъда за изнасилване. Машината на МВР го извади от килията, за да разкаже как Янко Попов – Туцо му бил възложил четири мокри поръчки: срещу бившия президент на „Локомотив Пловдив“ Николай Попов – Мартеницата, срещу Юри Галев, срещу варненеца Веско Полицая и срещу шефа на „Бороспорт“ Петър Гуцалски.

Кърпата редеше басни за това как през двеста и пета година Туцо му дал пистолет „Макаров“ със заглушител, завел го в хотел „Хилтън“ и му посочил Мартеницата, понеже нямал негова снимка. Разправяше как се крил цял месец, докато друг не свършил работата срещу петдесет хиляди долара. Твърдеше, че в края на две хиляди и девета получил поръчка и за Галев, но го арестували, а прокурорът Чавдар Ангелов не обърнал внимание на сигналите му в ареста.

Всичко това бе чиста, дестилирана лъжа на професионален свидетел, който купуваше предсрочното си освобождаване с чужди съдби.

По същия тертип бяха заченати и брандирани делата „Килърите“ от две до десет – фабрики за унищожаване на хора чрез фалшификати.

Прокуратурата се опита да пришие на Петър Стоянов и убийството на дясната ръка на Христо Ковачки – Борислав Георгиев, като твърдеше, че Сумиста лично осигурил патроните и колата за екзекуторите Филев и Трифонов. По това обвинение съдът в крайна сметка ги оправда, защото нямаше нито грам, нито молекула реално доказателство. Но цената бе платена: докато нагаждаха обвинения срещу Сумиста, истинските убийци на тези хора останаха на свобода, недосегаеми за закона.

Цялата история за това, че Петър Стоянов би организирал разстрели за някакви си двадесет хиляди лева, бе плод на болни мозъци. Та той само да се разходеше из България за един месец, щеше да изкара сто хиляди лева само от хора, които искат да се снимат с него по пет лева. Но картелът имаше нужда от своята герберска истина и я създаде там, където реалността отдавна бе изчезнала.