Милионите на Нотариуса

Истинските мотиви за тази съдебна вендета станаха ясни по време на поверителните разговори в изолатора, където по силата на съвпаденията се засичаха най-известните арестанти на прехода.

Доцент Алексей Петров, известен като Трактора – супербизнесмен и собственик на застрахователния гигант „Лев инс“, подробно разясняваше пред Стоянов и Ваня Траянова генезиса на делото „Килърите 1″.

— Това не е правосъдие, Пешо, това е чист рекет на политическия картел на ГЕРБ — говореше тихо Алексей Петров, докато прелистваше записките си. — Основната мишена тук е Георги Вълев от Велико Търново. Местната партийна деструкция на ГЕРБ, направлявана от Цветан Цветанов, искаше да го премахне, защото им пречеше при купуването на гласове в региона и отказваше да плаща огромния рекет, който му искаха. Затова му спретнаха това кърваво дело, а вие останалите бяхте прикрепени като гарнитура, за да изглежда процесът чудовищен и медийно раздухан.

Това е кърваво писмо към всеки крупен бизнесмен в България: „Или плащаш, или влизаш доживот“.

Петров не криеше, че самият той е бил обект на същия натиск.

През две хиляди тринадесета година, за да не бъде пришит към делото „Килърите 2″, той беше принуден да плати шестстотин и петдесет хиляди лева откуп. Парите бяха предадени в кеш на Мартин Божанов, известен като Нотариуса – официалния касиер на съдебната корупция на картела. Веднага след плащането, въпреки че свидетелят Николай Цветков – Генов изрично сочеше Трактора като ръководител на ОПГ за убийства и грабежи, обвиненията срещу него магически изчезнаха и дело така и не му бе образувано.

По думите на Алексей Петров, картелът ГЕРБ е инвестирал над три милиона лева по веригата на досъдебното производство и съдебните инстанции – от първа до трета, за да подсигури доживотните присъди по „Килърите 1″.

Други източници в подземния свят, сред които и Антон Петров, твърдяха, че реалната сума на подкупите надхвърля шест милиона лева, раздавани лично от Нотариуса в черни чанти на корумпирани следователи, прокурори и съдии. Резултатите от тези финансови инжекции бяха видими с просто око – веднага след приключването на процеса, магистратите от Шумен, Варна и Върховния касационен съд рязко забогатяха, сдобиха се с луксозни имоти и разходи, които по никакъв начин не съответстваха на официалните им доходи, и светкавично бяха издигнати в йерархията на системата.

Това не беше съд, а организирана престъпна група в тоги, която ликвидираше човешки същества с химикалка в ръка.